9:30 сутринта на 20.04.2019 г. – събота. Лазаровден.

По коридорите на училището се суетят ученици от пети и шести клас, питат в коя зала да се настанят, звънят на позакъснели приятели и ги приканват да побързат. Петдесет и петима очакват старта на състезанието по български език „Пазим езика си“. Ще пишат под диктовка. Нещо нестандартно и интересно – нали все тестове и контролни за знания правят! Днес само ще пишат и ще отговарят на въпроси, свързани с текста от диктовката. Хм!

Един час по-късно… Учениците съсредоточено пишат. Необичайно тихо е по стаите. Текстът е обемен и се пише на скорост. Но няма отчаяни и отказали се! Почти на инат учениците пишат!

След още час и половина всичко е приключило. Момчетата и момичетата с изтръпнали ръце напускат сградата. Питат се как са отговорили на този въпрос, какъв синоним са подбрали или коя българска дума са ползвали в онзи текст. Вече са спокойни. Свършили са своята работа. Остава да разберат след десетина дни как точно са се представили.

А ние, учителите, сме доволни от това, че станахме част от националното състезание и убедихме толкова свои ученици да се включат. Нямаме търпение да видим резултатите и се оглеждаме за още предизвикателства. Защо пък не и да предложим нещо изненадващо, измислено от нас?

Сигурни сме в своите ученици – работим в  екип!

Нела Калова