2 април – Международен ден на детската книга
Този празник на книгата се отбелязва от 1967 г. Празникът съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 – 1875), който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена. Роден през 1805 г. в малкото градче Одезе, Ханс живее в скромно семейство на обущар и перачка. Заедно с баща си майстори малки фигурки от дърво, рисува, чете и декламира. От малък е надарен с богато въображение и артистични заложби, има развита фантазия и винаги е замечтан. Светът около него оживява – купичката, лъжичката, вилицата, уличният фенер… и разказва собствена история. „Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот„, казва Андерсен, с което показва колко правдиви и истински са неговите истории. В своите приказки: „Новите дрехи на царя“, „Оловният войник“, „Малката русалка“, „Малката кибритопродавачка“, “Принцесата върху граховото зърно“ и т.н., писателят разкрива с изключително майсторство човешките взаимоотношения.
През 1958 г. ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. Един път на две години тази награда получават най-добрият детски писател и художник на детски книги. Награждавани са Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров.
Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга „Ханс Кристиан Андерсен“.
Всеки от нас пази мили спомени за детски приказки, разказани или прочетени от любимите ни хора.
За малчуганите в най-ранна възраст тези
истории обикновено звучат смешно или просто увлекателно.
Истината обаче е, че освен фантастични
картинки,
някои детски приказки „рисуват“ много
истини и ценни уроци, които е хубаво да ни бъдат припомняни.
Ето няколко детски
приказки, които
съдържат ценни уроци:
„Малкият принц“ – това определено не е просто приказка, но започваме с тази книга, защото цитати именно от нея са сред най-споделяните в социалните мрежи. История, която е обичана и от деца, и от възрастни… „Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, xлъзгaви и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo“, учи книгата. Друг любим урок от нея – „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.
„Мечката и лошата дума“ – една от най-мъдрите приказки за деца. Тя учи, че дълбоката рана заздравява, но лошата дума не се забравя. Тази българска народна приказка ни припомня, че е важно да бъдем внимателни към чувствата на околните и да проявяваме уважение.
„Грозното патенце“ – приказката на Ханс Кристиан Андерсен ни учи, че не бива да съдим по външния вид, а заедно с това и да вярваме в себе си. Подобно на „Малкият принц“, историята на патето, което се превръща в лебед, показва, че същественото не е видимо за очите.
„Лъжливото овчарче“ – тази история подчертава колко неприятни могат да бъдат последиците от лъжите. Винаги е хубаво да си припомним, че когато човек излъже, изгубва доверието към него и след това дори да каже истината има голяма вероятност никой да не му повярва.
„Който не работи, не трябва
да яде“ – приказка, чието заглавие не звучи особено
приятно. Истината обаче е, че тя ни припомня, че не всичко в живота можем да
получим даром и трябва
да полагаме усилия и труд.
На този линк може да се запознаете с живота и творчеството на датския писател Ханс Кристиан Андерсен
