В началото на януари Исторически музей град Свищов проведе Национален ученически конкурс за есе посветен на 155 години от рождението на Алеко Константинов. На 3-то място в първа възрастова група наградата отнесе Теа Стефанова Стефанова, гр.Варна, ОУ “ Васил Априлов“, VIб кл., за есето „Опознай родината си, за да я обикнеш“. Искаме да я поздравим за успеха и да й пожелаем още много красиви преживявания, които да описва в своите есета!
Ето и нейното есе:
TEMA: „ОПОЗНАЙ РОДИНАТА СИ, ЗА ДА Я ОБИКНЕШ „
Тези думи на великия Алеко Константинов, са се превърнали в девиз за много поколения. По- хубаво и по-скъпо от родината няма. Родината е онова, което можем да наречем „свое”. Тя не е просто парче земя, това сме ние хората, които живеем на нея. Тя ни нашепва за любовта на дедите ни към нас, за да се запазим като нация, да сме пример за потомците ни.
Да опознаеш родината си, е като да опознаеш себе си. За да опознаеш нещо, трябва да вникнеш в него, да откриеш неговата уникалност, която ще накара струните на душата ни да затрептят. По-хубаво и красиво от родината няма.
Предания разказват, че Господ е дарил на българите малко, но райско кътче земя, което епазел за себе си. Това райско кътче е събрало в себе си четири годишни времена, плодовита земя, прекрасна природа, реки, море, езера и слънце!
Божествената красота на нашата природа и необикновената сила, която притежава, те карат да я обикнеш. Много други автори, като Славейков, Елин Пелин, Любен Каравелов и Вазов виждат природата в цялата ѝ красота, тя ги вълнува и радва. У Елин Пелин природата е част от неговата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Любен Каравелов и Иван Вазов ни учат да възприемаме със собствените си сетива природата, нейните багри и звуци, хлебородния дъх на полето с неговото лазурно небе и жарко лято.
Родена съм с мириса на морето, шума на вълните, шепота на рапаните и слънчевите лъчи, озаряващи синьо-зелената морска шир. Познавам красивата Добруджа с нейните златни слънчогледови полета. Обожавам уханието на странджанските гори, миризмата на зелена трева и дъха на билките! Обиколила съм много красиви места в България, на които се възхищавам , и с които се гордея.
Листовете няма да ми стигнат да разкажа за всичко, което съм видяла. Прекосих България, за да видя „тихия бял Дунав”, величествен и силен! Величествен с красотата си и силен, защото пази спомена от героичното плаване на ботевата чета с кораба „Радецки”. Този кораб, който символизира силата на духа на българските герои.Той стои там, бял и красив, на брега на река Дунав край град Козлодуй. Щастлива съм, че докоснах земята, която са целунали четниците и каменния кръст, който сякаш пази това свято място! Извървях пътя на ботевата чета, видях паметния кръст на връх Околчица, където четниците и Ботев са пролели кръвта си. Изпитах гордост и осъзнах смисъла на думата родолюбие. Родолюбието не се придобива само с разглеждането на земята, в която си се родил, родолюбието е да чувстваш част от своя народ и от неговата история. Природата не е декорация. Трябва да живееш с нея. Вгледаме ли се в природата, ние ще видим, отразени в нея като в дълбоко огледало, движението на народната душа.
Родопите – планина с душа! Тази планина е събрала в себе си природни феномени, исторически, архитектурни и културни забележителности на един горд народ. Няма човек, който да може да опише всичко, което е видял и почувствал в Родопите. Крепостта Перперикон край град Кърджали, крепостта Татул край град Момчилград се издигат величествено-изваяни от камък, сила и български дух! Те свидетелстват за древна сила и християнска вяра на нашите предци, за което могат да ни завидят много други народи. Историята на Родопите е съхранена в един богат музей в Кърджали. Крепостта „Атмира край град Ивайловград е съхранила уникални мозайки и колони от римско врема. Обичам да гледам красивите родопски къщи, многото чешми по пътя, съградени от добри хора, да слушам шума на река Арда, която прави причудливи със завоите си меандри. Когато видях Дявалския мост, запазен от римско време, съкаш дъхът ми спря. Вълшебна гледка се открива пред нас. Той се отразява в реката като в огледало, а според легендата майсторът е вградил сянката на дявола. Човек не може да остане безразличен към красотата и величието на язовир Кърджали, язовир Студен кладенец и язовир Ивайловград. Колкото повече пътуваме, колкото повече опознаваме родината си, толкова повече я обикваме. Защото нашата родина България е единствена, необикновена, несравнима!
„ Земя като една човешка длан… Но по-голяма ти не си ми нужна”… Е казал Георги Джагаров.
А аз ще продължа:
„Защото в тази длан събрала си ти всичко, история, природа, слънце, сила, гордост и Балкан!” и ще завършва отново с неговите думи :
„ … че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян!”
