ПАТРОНЕН ПРАЗНИК

ТВОРЧЕСТВО НА УЧЕНИЦИТЕ ПО СЛУЧАЙ ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА УЧИЛИЩЕТО:

Васил Априлов

Ти, човек незабравим,

запален родолюбец любим!

Помогна на българския народ,

даде му нов живот.

В Габрово спомен остави –

Априловска гимназия откри.

Даде на хората буквари

да черпят  знания добри.

Живота си на България посвети.

Образът ти в съзнанието ни блести.

Образование даде на нас,

за да станем най-добри в клас.

Да му благодарим можем сега

за всички негови добри дела.

Ще хваля с гордост и бодър тон,

Васил Априлов – нашия патрон.

Дениз Р. Амиш – VIд клас

Училище „Васил Априлов“

В училището родно

радост всеки ден цари,

с викове и палави игри

тук всеки се весели!

И уроците са лесни

с такива учители чудесни,

с грейнала усмивка на лица

посрещат всичките деца.

Пеем песнички прекрасни,

докато танцуваме страхотни танци.

Слънце, когато грейне на небе,

на двора бързо бягаме.

Ах, училище наше,

ний достойни ли сме за теб сега?

Ще ни липсваш, когато готови сме

да разтворим нашите крила.

Но знаемq ти ще пазиш своите деца

до последния час,

чак до седми клас.

 Свилена Петрова VI б клас

Моето училище

Когато трябваше да тръгна в първи клас, изборът беше между три училища. Обикновено, покрай представите ни от интернет, си мечтаем за лъскава сграда с модерни съоръжения за спорт и огромен двор за игра. При мене се случи точно обратното, защото аз си избрах учителката.

Срещата с нея на входа на училището беше съвсем случайна, но аз никога няма да я забравя. Запознахме се, тя се усмихна и ме погледна с толкова добри очи. После с топъл глас ме попита за името. От този момент исках само едно и то беше тя да бъде моята учителка. Нищо друго нямаше значение за мене. След като се изпълни желанието ми, малкото училище „Васил Априлов“ ми изглеждаше уютно, просторно, голямо, красиво, модерно, изобщо прекрасно.

Отдавна не съм в първи клас. Не съм забравил любимата си учителка и, когато я срещна, ми става толкова приятно. И някак спонтанно това усещане го свързвам с моето училище. Вероятно и след години, когато ме питат къде съм учил до седми клас, с гордост ще отговарям, че съм бил в най-хубавото училище – „Васил Априлов“.     

Стелиян Николов – VI б клас

Васил Априлов – възрожденецът, поставил началото на българското образование

Васил Априлов. За какво ви напомня това име? Бих казала, че зависи от човека. Всеки има различно мнение. С какво ще го запомня аз? Представям го скромно тук, скъпи читатели!

Васил Априлов е на първо време българин, че чак след това възрожденец и човек, спомогнал за развитието на българското образование по онова време. Той застава смело и непоколебимо зад българското образование.

            Роден е на 21.07.1789 г. в Габрово. Губи баща си едва на 11 години и напуска българските земи под закрилата на братята си. Завършва във Виенски университет. Изявява се като елинофил и ходи на частни уроци по гръцки език. По-късно от убеден гръцки патриот се превръща в деец на българското Възраждане. С това той показва няколко неща: промяната е възможна, рано или късно, българинът пази и подкрепя своите, никога не е късно за промяната.

            Вече е част от българските възрожденци. Част от нещо голямо и възвишено, превърнало се в идеал за много хора. Възрожденците – хора, спомогнали по някакъв начин за българското развитие и освобождение. Едни хора работят за възраждането на България, като си служат с литературата, други – с участие във военна работа, а трети – чрез спомагане развитието на българското образование и култура. Априлов е част от последния тип хора. Освен това, този български деец е и писател. Пише различни съчинения.

            Спомага за българското образование като заедно с  Николай Стефанов (Степанович) Палаузов, с братята Константин и Димитър Мустакови, с група български търговци в странство и с митрополит Иларион Търновски открива в Габрово първото българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Той е един от хората, осигурили финансови средства за откриването му.

            Отива си от този свят на 58 години, на 02.10.1847 г. в Галац, Молдова от туберкулоза.

            Васил Априлов е пример за това, как можем да помогнем в нужда на собствената си държава, как не бива да се отказваме. Той остава в историята като български възрожденец, който помага за развитието на българското образование.

Росица Николова – VIIв клас